Някой път нощта е различна,
когато насън с теб сме двама.
Тогава утихвам на твоето рамо,
намерила обич и сила в едно...
Сърцето ти чувам, нали е голямо,
като камбана отеква и бие само.
За него в храма аз съм клисарят
и дърпам въжето здраво с ръце.
Изтръгвам звуци, които повтарят
горещия ритъм на мойто сърце.
Събужда ме после отново камбана,
отброява часовник глухо до шест.
До мене те няма в утрото рано,
но благодаря ти за нощния жест!
Няма коментари:
Публикуване на коментар