с нея. Тя не дойде никога там,
онази любов- частният случай.
За утеха разправяш, че тя снима
и за това до тебе не се вижда...
Не й понасял лондонски климат,
където мъгла на талази приижда.
Само ти знаеш за болката вляво,
която пробожда дълбоко сърцето.
Житейските бури сега устоява
и вятър насрещен брули лицето.
Навява ти нежно:"Обичай, обичай!
Знам, че боли те понякога там..."
Отпиваш по глътка от болка и чай,
до моста над Темза съвсем сам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар