а аз прегръщах те невярваща,
как лека съм, почти като перце.
Целувка даде ми изгаряща...
Погледна ме с очите омайни-
потънах в тях, докато ме носиш.
Да бъде щастието ни трайно!
(и за друго не посмях да прося)
Тогава спря внезапно насред път.
Склоних глава на твоето рамо.
Ти нежно взе венчалния ми пръст
и дари го с устните си само.
Свидетел беше мъничка звезда
и станалите ранобудни птици,
които чуруликаха в студа,
кацнали по заскрежени жици.
Няма коментари:
Публикуване на коментар