Когато много малка бях,
дъгата радваше ме с цветовете.
Ехтеше весел, слънчев смях,
блестеше къпано небето.
Избуях набързо, като ръж,
в лудешки бяг се впуснах
да я премина, за да стана мъж-
жена да съм ме беше страх.
Сега жена съм, имам и деца,
и те се радват на дъгата...
Не искам да съм мъж в света-
искам да съм сред цветята,
да омайвам нежно някой в ръж,
открил ме сред цветята диви,
и да не е като летен дъжд,
а докато станат ни косите сиви!
17 септември 2000г.
