денят настъпва, после отминава.
Изтича бързо, като филмов кадър,
от много дни и спомен не остава.
За някои не искам и да помня,
в които слънце грееше за други.
За мене бяха облаците тъмни,
без да имам за това заслуги...
Ще оставя дните идни само,
в които грее слънчице за мене
и до себе си ще имам силно рамо,
което облаците тежки да поеме.
Ще изсуши дъжда ми от лицето,
с лъчи ще ме погали сутрин рано.
Да бъда с любовта си на сърцето-
това за мен е щастие голямо!
Няма коментари:
Публикуване на коментар