а надничаш мен? Ето, на-
гледаш цяла нощ през рамото.
И радваш се, че съм сама сега,
като тебе спътник съм по нужда,
но за разлика от теб, дори в тъга,
не отразявам светлината чужда.
В половинки, четвъртинки
или пък цялата изгряла,
грееш нощните картинки
и весело си се засмяла...
И тъй до утро. Утре има.
На улицата моя за награда,
Слънце ще изгрее даже в зима,
дори да има и преграда!
5 ноември 2000г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар