от цъфналите в бяло люляци.
Неонова луна ревниво пази
притихналите птичи върволяци.
Блестят накичените с цвят дървета,
невести гиздави досущ приличат.
Протягат клоните си към небето,
премяна имат пролетна и лична.
А в тях пристигналите южни птици,
гнездата вият за потомство ново.
Намигат с влюбените си зеници
в крилете, сгушени по две гальовно.
Ухаят нежно люляците бели,
изпълват с аромата си простора.
Самотен славей извисява трели,
за обич няма пролетна умора.
Няма коментари:
Публикуване на коментар