Тази нощ чувам тихо дъжда,
стичат се капките песенно.
Някъде скрито вятър мълчи,
не бушуват и в мен урагани.
Няма мълнии в моите очи,
не изригват в мене вулкани.
Едва доловимо блещукат
сълзи-спомен за обич стара.
Мина време, а чувствам се пак
забравена чанта на гара.
Тъй безмълвно плачат лозите,
когато ги режат наесен...
С усмивка си трия сълзите-
лятна е дъждовната песен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар