Душата не нося в юмруци,а в широко отворени шепи.
По тях отекват постоянно звуци
от дребни, хвърлени монети,
дадени от бързи минувачи,
мислейки че нещо прося...
За обич само, не за купувачи,
протегнати ръцете нося.
Разбрал един, че е във грешка,
се връща и на колене пада...
Не търси друго- иска прошка
и любовта си дава за награда!
Няма коментари:
Публикуване на коментар