През тях проблесна светлина
и тих ветрец с ръце ме гони.
Как искам ти да си това
и нежно, нежно да ме галиш,
а после в тъмна синева
звезди за мене да запалиш.
Да милваш моите коси
дълго, дълго... до премала.
Но ти сега къде ли си-
теб има ли коя да гали?
Навън ухае на цъфтеж
от липите с натежали клони.
Ехо носи тих брътвеж-
тишината пълна то прогони.
Няма коментари:
Публикуване на коментар