Над нея разцъфнала вейка
разкошна дантела реди.
Венчелистчетата покриват
пътя чер от зимната сгур.
Следите останали скриват,
от копита на впряга щур,
преминал в галоп покрай нея
и празни надежди отнесъл...
Косите й вятърът вее,
в очите й влага проблясва,
затова как в пролет далечна,
пак под тази череша, сама
е стояла на тясна пътечка,
а щом паднела гъста тъма,
идвал при нея, съвсем тихо,
мъжът й любим и очакван.
Нежно шептяла му стихове,
а сега той е спомен оплакван.
Няма коментари:
Публикуване на коментар