Небето черно, като абанос,наметна покривало над земята.
Гнети ме следният въпрос:
"Тежи ми мракът или самотата?"
Да имаше парченце от Луна,
да бе нощта през топло лято
и в бледа лунна светлина,
да пеят птици и летят на ято.
Поне навън да бе дъждовно
и весело капчуците да пеят,
да навяват спомени любовно,
които пролетно у мен живеят.
Но най-добре ще е до сутринта,
до мен да си в нощта безлунна-
не ще тежи ни мрак, ни самота,
ако си тук и нежно те целуна!
Няма коментари:
Публикуване на коментар