Очи затварям, правя скица,
чертая мислено море...
Връщам се във дните първи,
когато Господ правил е света.
Изтривам с гума всички скърби,
оставям жива само любовта.
И става топло, вече не треперя.
Скицникът затварям с любовта.
Очи отварям, раните не меря
и виждам по-добър света!
Няма коментари:
Публикуване на коментар