листата царствено капеха по земята.Някои нападаха по моста въжен,
по който клатушкайки отминава лято.
Флиртуваха тихичко с вятъра есенен,
две от листата, забравили времето
пируети въртяха, като танц последен
играеха страстно, загърбили бремето.
Нямаха музика, ни песен на лебеди,
следваха друг ритъм на танца листата
възторжени, като парад на победата,
защото те слушаха само сърцата си.
Кимнах им леко в знак на признателност,
че показаха смело, как даже и в края
на земния път се празнува тази вечност
на любовта, която отвежда до Рая.
Няма коментари:
Публикуване на коментар