Уж има всичко в този свят банален,
а все ме гледат хората с почуда.
Е, казвам ти го официално вече,
макар зелено светофарите да светят,
откакто пътя мой ти с гръм пресече,
а нощите и дните ми направи слети.
Харесвам те такъв- непредсказуем,
дори сърцето ми подсказващо да бие,
откакто в него ти запали огън буен
аз зная, че един за друг сме ние.
И знаеш ли, такъв си те обичам-
с цялата ти същност причудлива!
И честно казано, ще ти прилича
много непокорната ми обич дива.
Няма коментари:
Публикуване на коментар