Почти любовно обяснение

Такъв те искам- неконвенционален,          

идеален си за моята природа луда.
Уж има всичко в този свят банален,
а все ме гледат хората с почуда.

Е, казвам ти го официално вече,
макар зелено светофарите да светят,
откакто пътя мой ти с гръм пресече,
а нощите и дните ми направи слети.

Харесвам те такъв- непредсказуем,
дори сърцето ми подсказващо да бие,
откакто в него ти запали огън буен
аз зная, че един за друг сме ние.

И знаеш ли, такъв си те обичам-
с цялата ти същност причудлива!
И честно казано, ще ти прилича
много непокорната ми обич дива.

Предречен

Имах те в толкова сънища,
години преди да те срещна.
Денем те дирих по пътища
в посоката винаги грешна.

Без вяра останах накрая, 
че има те тук и си истински.
В мечти те оставих за Рая
и в стихове недописани...

А толкова близо си бил,
почти през цялото време
и всеки мой сън е разкрил,
че ти си предречен за мене.

Отдавна за мене предречен,
но изцяло не си разтълкуван.
С думи докрай неизречени,
все още живееш сънуван...

Лунен шепот

Зад клоните на стария ни орех,
сведени надолу от умора,
с минаващия сърп луна говорех 
тихо- да не чуят други хора.

Разпитвах, че нали е на небето,
къде ми е любимата звездичка,
която всяка нощ, до утро светло,
моя беше- да не съм самичка.

Изтънялата луна с усмивка
отговори, че сега е горе с нея,
че моята звезда била сънливка,
завита с облак е- да се засмея.

Помолих аз луната да ѝ каже, 
колко липсва ми докато изгрее
и разкаже на един, за мене важен,
че го обичам- нека се засмее!

Някой път

Тук дните и нощите си приличат

по това, че до мен все те няма...
Някой път нощта е различна,
когато насън с теб сме двама.

Тогава утихвам на твоето рамо,
намерила обич и сила в едно...
Сърцето ти чувам, нали е голямо,
като камбана отеква и бие само.

За него в храма аз съм клисарят
и дърпам въжето здраво с ръце.
Изтръгвам звуци, които повтарят
горещия ритъм на мойто сърце.

Събужда ме после отново камбана,
отброява часовник глухо до шест.
До мене те няма в утрото рано,
но благодаря ти за нощния жест!

Новолуние

Небето черно, като абанос,
наметна покривало над земята.
Гнети ме следният въпрос:
"Тежи ми мракът или самотата?"

Да имаше парченце от Луна,
да бе нощта през топло лято
и в бледа лунна светлина,
да пеят птици и летят на ято.

Поне навън да бе дъждовно
и весело капчуците да пеят,
да навяват спомени любовно,
които пролетно у мен живеят.

Но най-добре ще е до сутринта,
до мен да си в нощта безлунна-
не ще тежи ни мрак, ни самота,
ако си тук и нежно те целуна!

Брак по любов

Сънувах как ме носиш на ръце,  
а аз прегръщах те невярваща,
как лека съм, почти като перце.
Целувка даде ми изгаряща...

Погледна ме с очите омайни-
потънах в тях, докато ме носиш.
Да бъде щастието ни трайно!
(и за друго не посмях да прося)

Тогава спря внезапно насред път.
Склоних глава на твоето рамо.
Ти нежно взе венчалния ми пръст
и дари го с устните си само.

Свидетел беше мъничка звезда
и станалите ранобудни птици,
които чуруликаха в студа, 
кацнали по заскрежени жици.

До сърцето ми пътят е еднопосочен

Не видя ли знака                                         

"Еднопосочно движение"
на улицата "Любов голяма"?
Ограничения скорости
в това положение
и други забрани- няма!

Има само малки неравности,
а понякога остри завои.
Издържал е иначе сложни превратности
пътят до сърцето мое.

Явно към мен бързал
си пропуснал на тръгване
част от пътната обстановка.
Пресечката, малката-
"Сърдечно отдаване",
 еднопосочна е 
в моята маркировка!

Обич си

Обич си
дори да си далече,                                                                          

треперя мисля ли за тебе...
Като звезди, които трепкат вечер
в небе притихнало над хребет.

Обич си
и нощем във съня ми
идваш, и отвличаш ме докато
бродя боса самодивските поляни,
и омайно биле търся за душата.

Обич си
и сутрин, щом лъчите
преминат топла дъхава омара,
и слънчево погалят ми очите,
за да прогонят от съня кошмара.

Обич си
дори и в ден дъждовен-
над облаци дъга наднича,
и прави с мен завет любовен.
Обич си, защото те обичам!

Eres amor,
aunque estas de mi lejos,
tiemblo, cuando te creo.
Como las estrellas, que titilan bajo,
nocne en el cielo sobre la cresta.

Eres amor
y de noche en mi sueno,
vienes y me raptas, mientras
en el cesped de ninfas descalza yo erro,
y busco por el alma hierbas.

Eres amor
y por la manana, cuando los rayos
recorren por la neblina fragancia
y el sol acaricia mis ojos,
para expulsar de sueno la pesadilla.

Eres amor
incluso en el dia lluvioso,
sobre las nubes el arco asoma
y hace conmigo un pacto amoroso .
Eres amor, porque te amo!

Незабрава

Аз помня първата ни среща
и всичко казано от теб...
Целувката ти плаха, не гореща,
стопи сърцето ми обвито в лед.

И първата прегръдка помня,
ефирна като топъл летен бриз.
Не си за мене само спомен,
не си и някакъв мечтан каприз.

За мене си мъжът съдбовен-
съдбата своя сподели със мен.
Ще бъдеш моя залез тъй чаровен,
аз твоя чуден изгрев всеки ден!

Прощално

Не казвам, че с живота се прощавам,
нито с моите приятели добри...
Любовта си също няма да оставям,
не изоставям даже детските игри.

Не се сбогувам също и с мечтите,
остарели някои или пък крилати.
Затова надявам се да ми простите,
мои близки и добри познати!

Прощавам се веднъж завинаги
със всяка форма на безлюбие!
Ще кажа сбогом на онези мигове,
в които злото е било прелюдия.

Разделям се с онези лоши мисли,
неканени които ме връхлитат
и пречат ми на поривите чисти,
любовта в неверието те оплитат.

Писмо

На теб, любими, ще напиша
писмо във стихотворна форма.
Любовта не може тъй да диша,
спешно има нужда от реформа.

Нуждае се от мъничка промяна,
без един на друг да си изменяме.
Така ще стане още по-голяма,
пречистени в очите ще се гледаме.

Ще те помоля бързо да изхвърлиш,
до един горчивите си спомени.
Дори да те боли, да ги загърбиш,
да не пусне злото в тебе корени.

Да останат само влюбените мигове,
които палят още топлата жарава.
Вместо спомен този огън стига ни,
останалото нека тъне във забрава!

Люляците бели

Нощта разнася мирис на талази

от цъфналите в бяло люляци.

Неонова луна ревниво пази

притихналите птичи върволяци.

Блестят накичените с цвят дървета,

невести гиздави досущ приличат.

Протягат клоните си към небето,

премяна имат пролетна и лична.

А в тях пристигналите южни птици,

гнездата вият за потомство ново.

Намигат с влюбените си зеници

в крилете, сгушени по две гальовно.

Ухаят нежно люляците бели,

изпълват с аромата си простора.

Самотен славей извисява трели,

за обич няма пролетна умора.

Душа за обич

Душата не нося в юмруци,
а в широко отворени шепи.
По тях отекват постоянно звуци
от дребни, хвърлени монети,

дадени от бързи минувачи,
мислейки че нещо прося...
За обич само, не за купувачи,
протегнати ръцете нося.

Разбрал един, че е във грешка,
се връща и на колене пада...
Не търси друго- иска прошка
и любовта си дава за награда!

На този, който ме усмихва

На този, който ме кара да смея,        
прогонил дъжда от очите ми
и прави щастливо да живея,
ще дам остатъка от дните си.
                                                                               

На този, който ме усмихва
дори насън, когато унесена
в океан след буря притихнал,
ще дам нощите си есенни.

На този, който ме радва дори
само с това, че е жив и го има,
макар да срещам без него зори,
ще обичам през всички години.
 
На този, който да се просълзя
само от радост и смях позволи,
ако преди мен напусне земята-
за него ще са всичките ми сълзи!

Гълъбова обич

Отминал хубав летен ден                                     

и слънцето едвам наднича.
Децата също виждат края,
за последно искат да потичат.
Каква ли вечер чака мен?!
Защо ли питам като зная-
вечеря, с кучето разходка,
евентуално някой ТиВи филм.
Към леглото тръгвам неохотно,
цигара паля, пускам дим...
Децата вече спят спокойно,
устенцата извили за усмивка,
запазила лъчи от лято знойно,
не чувстват нужда от завивка.
Нощта настъпва, вън стъмни се.
Гълъбите се побутват и заспиват,
под стряхата над мен шуми се,
а какво си гукат не разкриват…
Тихо моля се, почти без глас:
"Да бъде твоята воля, Боже,
но с гълъбова обич в този час,
очите да притворя, ако може!"

До моста над Темза

До моста над Темза стоиш сам               

на брега. Не пихте заедно чай
с нея. Тя не дойде никога там,
онази любов- частният случай.

За утеха разправяш, че тя снима
и за това до тебе не се вижда...
Не й понасял лондонски климат,
където мъгла на талази приижда.

Само ти знаеш за болката вляво,
която пробожда дълбоко сърцето.
Житейските бури сега устоява
и вятър насрещен брули лицето.

Навява ти нежно:"Обичай, обичай!
Знам, че боли те понякога там..."
Отпиваш по глътка от болка и чай,
до моста над Темза съвсем сам.

Старата череша

Под стара череша на пейка,                 

жената самотно седи.
Над нея разцъфнала вейка
разкошна дантела реди.

Венчелистчетата покриват
пътя чер от зимната сгур.
Следите останали скриват,
от копита на впряга щур,

преминал в галоп покрай нея
и празни надежди отнесъл...
Косите й вятърът вее,
в очите й влага проблясва,

затова как в пролет далечна,
пак под тази череша, сама
е стояла на тясна пътечка,
а щом паднела гъста тъма,

идвал при нея, съвсем тихо,
мъжът й любим и очакван.
Нежно шептяла му стихове,
а сега той е спомен оплакван.

Ако можех

Ако времето можех да върна,                  
когато при мене ти беше
и с обич ме нежно прегърна,
а на теб ти сърцето туптеше.

Ако можех за миг да узная,
а сърцето ми с нещо подскаже,
че теб ще обичам безкрайно-
"Обичам те!" щях да ти кажа.

Ако знаех как днес самотата
ще ми бъде зла участ коварна,
тогава на теб и съдбата
щях да съм по-благодарна.

Ако можех напред да погледна,
за да видя дали ще сме двама,
ще поплача аз днес за последно
и ще чакам теб с обич голяма!

Тя и Той

Мъжете да гледат обичат,  
а жените обичат да чуват
думи нежни, да се изричат,
докато им се любуват.

На жените очите говорят,
какво иска духът им да чуе
и с мъжкия поглед те спорят,
преди в техния свят да нахлуе.

И мъжко, и женско сърцето,
когато с любов проговори,
превръща се всеки в детето,
което чудо може да стори!

Пътища

По едни и същи пътища вървим,                                         

в различно време, с нееднакъв ход.
Ту окрилени сме, че над нас небето бди
и на път трънлив се чувстваме страхотно,
ту нехаем за поднесения от съдбата дар,
когато пътят ни е безпроблемно лесен.
На посока грешна случва се да кажем"Да",
а после гледаме изминатото слисани.
Застанали сме някога на кръстопът
или от главното излезли, за по-напряко,
пред избор винаги изправя ни светът,
но късно го разбираме понякога...
Компасът верен е в нашите ръце,
следваме ли винаги своето сърце! 

Покажи ми пътя

Покажи ми пътя към сърцето твое!  
Докрай ще го измина.
Дори и стръмен, и с бодли,
непроходим, и със завои,
препятствията ще премина!
С любов към тебе ще вървя-
направих първите си стъпки даже.
От огъня, с който горя,
ще донеса, а той ще ти покаже,
как с топлина и обич се живее,
и колко хубаво е да си влюбен,
за любовта ти някой да копнее!
Кажи ми пътя, докато не си загубен!

Огън и лед

Какво да направя? Такава съм, сори!          
Умея силно да любя и мразя!
Мечтая за мир и свободни простори,
да имам криле- не обичам да лазя!

Всъщност казах в самото начало-
обичам ли, никак не се шегувам!
Така е. Изобщо не преувеличавам-
като обичам светът в мен ликува!

Като съм влюбена през огън минавам.
Нали паля пожари още и аз самата!
Играят ли с огъня мой не прощавам,
прибирам за друга любов топлината! 

Циганско лято

Не иска лятото да си отива,
неизживяло любовта си още.
Разтяга слънчево тетива
на лунен сърп в гореща нощ.

Стрелите и звездите-същите,
които падаха пред мен на дъжд.
В сърце ги нося до завръщане
на пролетно любимия ми мъж.

Любовта е истина

Не ми трябва магия за мъж-
любовта за мене е дар божи.
Дава се всеки ден, а не веднъж,
от всеки, който да обича може.

Само която от любов е лишена,
прибягва до уж бяла магия-
набелязва си мъж за мишена,
чака сърцето си той да разкрие.

Любовта е всичко, но не и магия-
тя е истина, а истината е любов.
Любовта винаги е благословия
и най-надеждния ни покров!

Палитра на моя живот

Не съм велик художник, но съм добър естет.
Живея огнено червено, избягвам сивотата.
Смела съм, макар с душа ранима на поет,
в палитрата любов да имам е мечтата.

Радостен при мен е всеки цвят,
дори и бялото завижда на боите
и иска да живее в пъстър свят,
където винаги са сбъднати мечтите.

По време на златния дъжд

Събудих се по време на златния дъжд-
листата царствено капеха по земята.
Някои нападаха по моста въжен,

по който клатушкайки отминава лято.

Флиртуваха тихичко с вятъра есенен,
две от листата, забравили времето
пируети въртяха, като танц последен
играеха страстно, загърбили бремето.

Нямаха музика, ни песен на лебеди,
следваха друг ритъм на танца листата
възторжени, като парад на победата,
защото те слушаха само сърцата си.

Кимнах им леко в знак на признателност,
че показаха смело, как даже и в края
на земния път се празнува тази вечност
на любовта, която отвежда до Рая.

Моята есен

През прозореца есента наднича,
прекрачи лятото на моя балкон,
дървото със златна корона закичи
и настани се царствено на трон.

Най-богата е тя сред сезоните,
предлага от всичко в изобилие.
Влюбено полюляват се клоните
и пращат писма до любимите.

Изпращам и аз есенно писани,
топли покани до моя любим,
който живее в пролет разлистена,
сезоните всякакви да споделим.

Безглаголно

Сърце, мечти, любов, копнеж,            

кафе, цигари, тъмна стая.
Минути страст, лъжа, грабеж,
угарки, пушек, дим, все тая.

Сълзи, очи, тъга и срам,
въздишки, незабравен блян.
Надежда, вяра, свещи, храм,
молитва, мирис на тамян.

Съдбовна среща, две сърца,
кристал, целувка, вино, звън.
Усмивки, слънце, дом, деца,
живот-мечта и сбъднат сън.

Предупреждение

Познайнико, искаш среща              

да осъществиш ти с мене.
Знай, влюбвам се аз горещо
и създавам с това проблеми.

Ако търсиш само забежки
сбъркал си тука адреса!
Е, стават и такива грешки,
всеки гледа си интереса.

Сърцето ти ако зове ме
с чувство искрено, светло,
крепостта може да вземе
за дълго, а не мимолетно.

Аз само предупреждавам
да знаеш предварително,
че сърцето лесно не давам,
ако държиш се съмнително!

Откраднати мигове

Откраднати мигове              
от друга реалност,  
а после застига ни
поредна баналност.

Така безотказно
търсим все нещо,
сами се наказваме
с безсмислени срещи.

Оправдание в нужда
след поредната грешка
е, че за нас не е чуждо
нищо човешко...

И по-чужди все тъй
един за друг ставаме.
И човека пак търсим,
а се отдалечаваме...

В края на лятото

Тази нощ чувам тихо дъжда,  

напомня минали есени...                        

По капчука отмива ръжда,
стичат се капките песенно.

Някъде скрито вятър мълчи,
не бушуват и в мен урагани.
Няма мълнии в моите очи,
не изригват в мене вулкани.

Едва доловимо блещукат
сълзи-спомен за обич стара.
Мина време, а чувствам се пак
забравена чанта на гара.

Тъй безмълвно плачат лозите,
когато ги режат наесен...
С усмивка си трия сълзите-
лятна е дъждовната песен.

Кълбовидна мълния

Нито  писмо не пуснах в бутилка 
да плува към друго самотно сърце.

Ни една любов не качих на бесилка-
крепих всяка докрай с ранени ръце.

Писмата мои открити ги пращах
да ги разнасят свободни ветрове,
да се прочитат, но без да ги хващат
чужди хора по незнайни брегове.

Всяка една дума ес-о-ес беше
след всяка обесена моя любов,
която в сърцето буйно гореше,
а превърна се в мълния на кълбо.

Само любов

Лежа като ранена птица                   

и гледам синьото небе...
Очи затварям, правя скица, 
чертая мислено море...

Връщам се във дните първи,
когато Господ правил е света.
Изтривам с гума всички скърби,
оставям жива само любовта. 

И става топло, вече не треперя.
Скицникът затварям с любовта.
Очи отварям, раните не меря
и виждам по-добър света!

Как искам ти да си това

Погали ме една липа,                                             

с натежали от цъфтежа клони.
През тях проблесна светлина
и тих ветрец с ръце ме гони.

Как искам ти да си това
и нежно, нежно да ме галиш,
а после в тъмна синева
звезди за мене да запалиш.

Да милваш моите коси
дълго, дълго... до премала.
Но ти сега къде ли си-
теб има ли коя да гали?

Навън ухае на цъфтеж
от липите с натежали клони.
Ехо носи тих брътвеж-
тишината пълна то прогони.

Към залеза не тичам

Към залеза ме пращат много хора,
отминал бил е моят слънчев ден...
Щом спирам на моменти за отмора,
не значи, че отричам се от  мен.

Какво е вчера, днес и утре, време?
Часовници и календари аз не нося.
Забързаният повече неща да вземе,
отмерва времето си без въпроси

и ходи с поглед, вперен във земята,
по нея щастието свое да намери.
А моят взор е все към небесата-
там Любовта е вечна и без време!

Калинка

На ръката ми кацна калинка,
а после от мен отлетя
към близката малка градинка,
изпълнена с пъстри цветя.

Забравих аз нея да питам,
преди да разтвори крила
и на друго място да литне:
"Къде ли ще се задомя?"

На любов са цветята емблема
и дори китка от сухи цветя,
ако с много любов е стъкмена,
наедно ще живей с пролетта.

Обет

До теб избирам винаги да съм,
в добри и лоши дни, и нощи.
Ако споходи те кошмарен сън-
ще го прогоня! Обещавам още:

Любовта, с която ме плени
като светиня чиста да опазя
от всякакви обиди и злини,
никога за нищо да не мразя!

Изпаднеш ли също в немилост,
утеха ще ти давам всеки час.
Да вдигнем двама с тебе тост,
да пребъдва любовта ни в нас!

Сърдечна фабрика

Произвеждам чувства сърдечни,
опаковам ги някои в стихове...
И така те ще останат вечни,
когато след време са стихнали.

Ако оплакване някакво има
от съдържание или опаковка,
не очаквайте да ремонтирам-
правя нова сърдечна диктовка.

Сърцето ми винаги произвежда,
и предлага в голямо количество
(без нови моди то да поглежда)
Любовта-Нейно Величество!

Щастлив край

От доста време не ми се обажда,
доста време все така го обичам.
От равновесие това ме изважда
и на трудна любов  ми прилича.

Не всеки даден старт е успешен,
а почти всяко начало е трудно,
но тежи ми периодът днешен-
всеки ден срещам утрото будна.

Всеки изгрев очаквам с надежда,
как нещо ново в деня ще се случи.
С оптимизъм това ме зарежда-
краят щастлив дано се получи!

Сезони

Самотна зима, 
но вярвам пак,
че пролет има 
и чакам знак
за бъдни нощи, 
за наши дни...
Как искам ти 
до мен да си!

Надежда само 
остана в мен,
душа ранена, 
сърце във плен.
Да те забравя 
не мога аз...
Как да направя 
сезон за нас!

Среднощно сафари

Неуловим си и търсиш промени,
гоня те постоянно с мисли...
Хвърлям мрежа от спомени
и стрелям с думи написани.

Ранявам сърцето (пак моето)
с думи на глас неизречени...
Не мога да стигна до твоето
и уцеля с две думи: 
                            "Обичам те!"

Малък жест

Страстта започне ли да тлее
и пръска сажди покрай двама,
не трябва огънят да се пилее,
да казват "Любовта я няма!"

Или да търсят някъде вината,
че не горят със пламък буен...
Ще стопли нежно тях душата
малък жест, непредсказуем.

Любов да има

Не всичко е любов на този свят,

но нужно е във всичко да я има!

Щом с нея за ръка вървим, денят

закичен е с усмивка несравнима.

А през нощта в усмихнато небе

звездите ни намигат закачливо.

Луната също смее се, като дете,

което гони с вятъра хвърчило...

Като жрица

Да обичам и да бъда обичана-
това е толкова важно за мен!
Любовта как ли не е наричана,
но щом я има това не е проблем.

В сърце да ме носи, който обичам,
като жрица почитана в храм-
аз ангел пазител ще го наричам,
любовта ми на сигурно ще е там.

Безоблачни копнежи

Дали е слънчев, с облаци и вятър,
денят настъпва, после отминава.
Изтича бързо, като филмов кадър,
от много дни и спомен не остава.

За някои не искам и да помня,
в които слънце грееше за други.
За мене бяха облаците тъмни,
без да имам за това заслуги...

Ще оставя дните идни само,
в които грее слънчице за мене
и до себе си ще имам силно рамо,
което облаците тежки да поеме.

Ще изсуши дъжда ми от лицето,
с лъчи ще ме погали сутрин рано.
Да бъда с любовта си на сърцето-
това за мен е щастие голямо!

Ще изгрея

Ще изгрея след време отново
за някой, търсил мойта светлина.
Ще излея на куплети чудно слово
и ще му дам любов и топлина.

Ще изгрея, като Слънце в утро,
дори след дългите полярни нощи.
Въпреки че толкоз много студ е,
ще го сгрея. Ще поиска още

да изгрея и като звезда сред мрака,
и до утрото да бъде все със нея...
За този, търсил ме и само мене чакал,
след всичко и за всичко ще изгрея!

ВИДЕО

Жива мечта

В живота не винаги се получава,
тъй както планирал си го ти...
Понякога мечта се разрушава
от казани лъжи, но ти прости.

От пепелта се случва да възкръсне,
мечтан и недочакан жив копнеж.
Отново да изгрее и лъчи да пръсне,
на светло да поемеш нов вървеж.

По път, от истини направен,
да тръгнеш смело с любовта,
когато знаеш, че не си забравен
и чакан бил си от една мечта!