бях изпълнена с любов по детски чиста,
а чувството ми беше толкова свято-
не търсех в буря друг възможен пристан.
Сега се лутам в търсене на истини,
а вярата ми свита на кълбо мълчи.
Надеждите ми-пъпки неразлистени,
очакват закъснели слънчеви лъчи.
Искам да се върне времето когато,
да литна имах вяра в небосклона твой.
Надеждите-узрели слънчогледи в лято,
раздаваха по пътя семена безброй.
Сега тупти в гърдите влюбено сърце
по спомени, а споменът за теб горчи.
На снимки гледам веселото ти лице,
но друга вече гледат твоите очи...
Няма коментари:
Публикуване на коментар