не питат как празно е твоето място до мен.
В плен от теб са моите мисли, които се скитат,
преплитат се нов сън и спомен за отминал ден.
А казват очи, които не се виждат, че се забравят,
жарава на пепел, че става от огнище далече.
Изтече толкова време, очите ти не ме изоставят,
правят огън насън, който гори като вечен...
В памет на тази любов, която в мен не умира,
пулсира по вените наедно с кръвта ми гореща.
Палеща любовта е, от сърцето когато извира.
Спира дъхът ми, зърна ли твоя образ насреща...
От снимка на рафта или сънуван копнежно,
нежно ме гледаш, тъй както в първия ден наш.
Кураж имам, завладяна от любов неизбежна,
надежда и вяра са в сърдечния мой екипаж.
Няма коментари:
Публикуване на коментар