с дъха погали разпилените ми върху теб коси.
Преди да дойдеш бурята ревниво тях разпръсна,
не искаше друг силен вятър да ме прекоси.
А ти премина ме като торнадо хаотично,
отнесе част от моето сърце на километри...
При мен останаха отломки, като филм на Хичкок.
Сезоните след теб минават тихо безветрени...
И чудя се, нали съм укротена есен знойна,
как искам още тебе ветре, лятно ураганен,
да ми оплиташ златните коси под дъжд пороен,
а после все едно дали ще бъда поругана...
А после нека с палави ръце, като прашинка,
да ме понасяш вихрено в лудешки танц далече
или издигаш нависоко в небосвода синкав-
ти вятърът на любовта в живота ми си вече!
Няма коментари:
Публикуване на коментар