Когато ти от мене си отиде-душата си изплаках водопадно.
Проклинах образа, довчера свиден,
за който всеки миг копнеех жадно.
По устните пресъхнали потече
струя кръв. И гонена от бесовете
преглъщах думите, които ми изрече,
и търсих помощ горе от небето.
Душата ми да вземе Бог се молих!
Разкъсана от демони на дрипа,
готова бях за вечния си полет-
загубих вяра и надежда скрита.
Останах-волята Му е била такава,
да живея още време на земята...
Разбрах, че Господ любовта ни дава
и е моят най-добър приятел!
Няма коментари:
Публикуване на коментар