По-близо съм отколкото си мислиш...В съня ти бродя нощем като самодива,
а в утрото роса събирам по зелени листи.
Денем спомен съм- явявам се забързано,
когато в моя снимка погледът ти спира,
а вечер ехо съм от стъпките отвързано,
за да не ти е скучно сам да се прибираш.
Въздишката ти съм, която в просъница
отронва се, щом видиш празен скута си.
Милувка съм по твоята възглавница
от дланите ти, търсещи ме в чуден сън.
Не съм далеко и недей да ме мечтаеш-
до тебе съм- в сърцето, в твоите мисли,
и е достатъчно веднъж да го признаеш,
че заедно с мен да бъдеш си орисан!
Няма коментари:
Публикуване на коментар