сряда, 11 юни 2014 г.

На моя мъж

На моя мъж халката изтъняла,                                        
изглежда видимо е уморена.
На пръста отпечатък в снежно бяло,
бележи скромно четвърт век от време.

В сребро блестят и нишки във косата,
част от нея отлетяла с времето,
а то минава бързо... За отплата-
няма нужда да си носи гребена.

Изсветляло е в очите синьото
от посрещане на много изгреви.
Погледът му е пиян от виното,
с аромат на летни дъхави треви,

лежало двадесет и пет години
от деня, когато пред олтара пи
и станах вечно негова богиня,
и продължава да ме боготвори! 


20 август 2013г
Мадрид 

Няма коментари:

Публикуване на коментар