На моя мъж халката изтъняла,
изглежда видимо е уморена.
На пръста отпечатък в снежно бяло,
бележи скромно четвърт век от време.
В сребро блестят и нишки във косата,
част от нея отлетяла с времето,
а то минава бързо... За отплата-
няма нужда да си носи гребена.
Изсветляло е в очите синьото
от посрещане на много изгреви.
Погледът му е пиян от виното,
с аромат на летни дъхави треви,
лежало двадесет и пет години
от деня, когато пред олтара пи
и станах вечно негова богиня,
и продължава да ме боготвори!
20 август 2013г
Мадрид
Няма коментари:
Публикуване на коментар