нахлули след дуел със моя сън.
Не една любов сърцето жали
и пак от нечие сърце съм вън.
Неведнъж е чашата ми пълна,
горчиви глътки много пъти пих.
Любов посявах за покълване,
а последствие оплаквах тихо.
Сега отпивам вино и мълча,
а мен спомените ме изпиват...
От мъката ми как не им горчи-
цяла нощ не щат да си отиват.
Няма коментари:
Публикуване на коментар