Равносметка

Животът ме хвърли шумно зад борда. 

Успях да изплувам и дъх да поема,
тръгнах отново изправена гордо-
не исках до себе си никой да взема.

А исках... не много- едно уважение,
едно мъжко рамо, в него да плача,
ръка на приятел в миг на вълнение
и чиста любов да имам до здрача!