Отиде си тихо, без думи излишни,
остави на пътя прекършено цвете...
Поливах го дълго с тъга и със сълзи,
и дълго го пазех от вятър неканен,
от летния дъжд, преминаващ набързо,
от погледи лоши и хорски закани
в калта да го стъпчат, докато е слабо.
Не вярвах на никого, в себе си даже,
но цветето мое живее отляво-
сърцето ми слуша, каквото то каже!
екстра е
ОтговорИзтриване