Купидонови стрели

Художник- Любов Жорова Георгиева

Ризи раздавах на сляпо доверие.
Без риза на гръб Купидон ме намери,
прониза сърцето ми с толкоз стрели-
игленица прилича. От любов боли.

Болка е също човек щом се ражда
и първата глътка щом вдиша, нали?
Любовта наедно с живота е важна
и жива тогава съм, и нека боли!

Обичай!

Обичай, като за последно!
Сърцето не е касов апарат,
за да отчита любовта поредна.
С любов е Рай, а без нея Ад!

Сърцето ми

Сърцето ми бие ли лудо,               

а любовта в него пулсира,
животът превръща се чудо
и вълшебствата не спират.

Чувствам се жива тогава,
че не съм живяла напразно
и нищо не съм проиграла
безшумно, и недоизказано.

И въпреки многото рани,
(напомнят със своите белези)
не ще му поставя забрани
да изпраща влюбено залези.

Среднощно

Гоня спомените натежали,                   
нахлули след дуел със моя сън.
Не една любов сърцето жали
и пак от нечие сърце съм вън.

Неведнъж е чашата ми пълна,
горчиви глътки много пъти пих.
Любов посявах за покълване,
а последствие оплаквах тихо.

Сега отпивам вино и мълча,
а мен спомените ме изпиват...
От мъката ми как не им горчи-
цяла нощ не щат да си отиват.

Сбъднат сън

Мой сбъднат сън ти си на минало време, 

днес ни делят километрите, хората...
Очаквам те мислено всяка вечеря,
мислено пак сутрин нежно говоря ти.

В бъдеще утре дали ще си сбъднат сън,
дали ще съм сбъднато твое желание-
времето знае! Чуваш ли празничен звън-
днес, преди време, аз и ти бяхме ние!

На екс!

На екс, но не до дъно ме изпивай-                            
до дъно се пие само глътка последна.
На екс ме пий! И не ме разливай!
Нека съм всяка твоя жажда поредна!
На един дъх ме изпивай,
като жадувана свобода.
Като пустинник,
достигнал най-после оазис,
преминал през много миражи с вода- 

за теб всяка глътка през сушата пазих! 
Като тост ме изпивай: 
                                          ”За многая лета!”
Изпълнен с вяра, любов и надежда,
още много години да живеят слети
моята обич и твоята жажда!

Петък, 13-ти

Днес петък е, тринадесети,   
а на мен ми е някак банално.
Зная, моя любов, къде си ти
и всеки ден минава фатално!

Не казвам днес "Време спри!",
не от суеверие или от страх,
а защото ти от мен далече си,
да бе спряло с теб когато бях!

Като вино

Като вино за теб ще старея,          

руйно млада и пенлива бях.
В сърцето ти нека живея,
че в тъмна изба ме е страх.

Ако някой иска да купува
и капчица не ще продам, 
че старо вино скъпо струва
и евтино не ще се дам.

Ще утолявам твоята жажда
без етикети, марки и цени.
Когато имаш просто нужда
вземи си чаша и пълни!

От обичта ми вече отлежала
пий през всичките си дни-
животът нека с вино продължава
и с любов, която да ни пияни!

На моя мъж

На моя мъж халката изтъняла,                                        

изглежда видимо е уморена.
На пръста отпечатък в снежно бяло,
бележи скромно четвърт век от време.

В сребро блестят и нишки във косата,
част от нея отлетяла с времето,
а то минава бързо... За отплата-
няма нужда да си носи гребена.

Изсветляло е в очите синьото
от посрещане на много изгреви.
Погледът му е пиян от виното,
с аромат на летни дъхави треви,

лежало двадесет и пет години
от деня, когато пред олтара пи
и станах вечно негова богиня,
и продължава да ме боготвори! 

20 август 2013г
Мадрид 

Радост за душата

Различни хора, с различни нужди,
искат да слеят съдбите в една...
Писано им е да бъдат чужди
един за друг в нощта и през деня.

Споменът  от срещата ще пари
на клепачите от неочакван сън,
който ще възкръсва болки стари,
ще дразни като във петата трън.

Има лек за всякакви болежки-
за спомен лош е новата мечта.
Има прошка и за всяка грежка,
дори когато бедна е речта...

Достатъчно е вътре във сърцето
място да намира любовта ни-
мракът ще отстъпи, щом тя свети
радост за душата ще настане! 

Празнично

Отекна звукът от шампанското гръмнато,
призрачно този шум прокънтя у дома.
С кристалната чаша, препълнена в тъмното,
официалната дата празнувам сама.

От стените иконите, сбрали молитви,
очакват от мене да чуят свята молба...
Те не са чудодейни и древни реликви,
не служат суетно пред гостите за хвалба.

Молбите ми също са обикновени,
към Господ- да пази децата навсякъде,
живи и здрави да сме през цялото време,
да имаме искрени, верни приятели,

да дава ни всеки ден щедро насъщния,
живота ни с много любов да благослови!
А към теб, любими, молбата е същата-
до мен да си винаги в празника, но уви!  

Искам да се върне

Искам да се върне времето когато
бях изпълнена с любов по детски чиста,
а чувството ми беше толкова свято-
не търсех в буря друг възможен пристан.

Сега се лутам в търсене на истини,
а вярата ми свита на кълбо мълчи.
Надеждите ми-пъпки неразлистени,
очакват закъснели слънчеви лъчи.

Искам да се върне времето когато,
да литна имах вяра в небосклона твой.
Надеждите-узрели слънчогледи в лято,
раздаваха по пътя семена безброй.

Сега тупти в гърдите влюбено сърце
по спомени, а споменът за теб горчи.
На снимки гледам веселото ти лице, 
но друга вече гледат твоите очи...

 

Крилете на любовта

Младостта е лекокрила пеперуда,
омайва бързо с пъстроцветните криле.

И буйна, като пролет изумрудена,
отлита смело без багаж, и без билет,
в непознати висини да се издига...
По пътя си мечти споделя с непознат,
на когото закачливо му намига
да я последва в устремения й свят,
после страстно цяла нощ да го целува
под уличната лампа, насред тълпата.
Безразсъдно се превръща в лесен улов,
пърли се, привлечена от светлината.
Старостта, превърнала мечтите в спомен,
освен една- крилете си да възкреси,
да лети отново над света огромен
с познанието си, че младостта краси,
а любовта дава силата за полет
на всяка възраст, щом сърцето обича.
Сезони менят се- няма вечна пролет,
но и зимно небе порят криле птичи!

Вятърът на любовта

Ръцете жадно вплете между моите пръсти,
с дъха погали разпилените ми върху теб коси.
Преди да дойдеш бурята ревниво тях разпръсна,
не искаше друг силен вятър да ме прекоси.

А ти премина ме като торнадо хаотично,
отнесе част от моето сърце на километри... 
При мен останаха отломки, като филм на Хичкок.
Сезоните след теб минават тихо безветрени...

И чудя се, нали съм укротена есен знойна,
как искам още тебе ветре, лятно ураганен,
да ми оплиташ златните коси под дъжд пороен,
а после все едно дали ще бъда поругана...

А после нека с палави ръце, като прашинка,
да ме понасяш вихрено в лудешки танц далече
или издигаш нависоко в небосвода синкав-
ти вятърът на любовта в живота ми си вече!  

Посоки

Отляво ми бие сърцето,                

отдясно си нося кръста.
Два пътя. С пот на лицето
по двата стъпвам на пръсти.

Питам се тихичко с думи,
коя ли посока е грешната-
с ход по сърдечните друми
движа ли се в насрещното?

Вдясно ли пътят е правилен,
вечен живот той дава ли?
Сърцето да слушам ли в мен,
че то любовта хвали?..

Два пътя. И двата от Бога.
Пресекат ли се някога,
да реша отсега мога:
С любовта тръгвам напряко! 

Девет капки любов

През девет планини в десета,            
насън вървя след твоя диря...
Каква е тази орисия клета-
да те зове душата ми не спира.

Намира твоята душа все някак
до девет кладенеца бистри пътя.
От тях вода ми носиш в мрака,
в която моите очи се къпят.

Любов ми стига девет капки-
да утолят пресъхналите устни,
тъй както в срещата ни кратка,
че да забравя нощите си пусти!

Последна любов

Не си ми първата любов,                 
(Да любим първо Бог е редно!)
но ти дали ще си готов
да обичам теб последно?

Че аз така обичам, знай,
изпепелявам като клада.
Ако потърсиш в мене Рай,
ще минеш и през кръг на ада.

За последно като любя,
после не остава нищо,
а теб не искам да загубя,
като пепел от огнище!

Не си ми първата любов,
(или пък флиртове поредни)
но моля се, с поклон дълбок,
да сме един за друг последни! 

Моят свят

Имам мой свят, построен доста сложен-    

хоризонтът е слънчев, пътят с прегради.
В лабиринт денем търся изход възможен,
а нощем над мене валят звездопади.

Умират звездите и раждат се в мене
нови мечти... Като в книга на Мор-
отпращам ги после с обратно броене
нагоре в безкрайния тъмен простор.

Желания нови по стари копнежи,
свързани с теб, моя вечна любов!
Животът без обич за мене е тежък,
а с обич преплетен е тих благослов.

С печат от сърцето ми всичките мисли
безшумно летят в необятна вселена.
Къде ще пристигнат не зная, но искам
от тебе да бъдат с любов споделени! 

Цвете мое

Няма я музата. Напусна ме скришно.  

След себе си ловко следите помете.
Отиде си тихо, без думи излишни,
остави на пътя прекършено цвете...

Поливах го дълго с тъга и със сълзи,
и дълго го пазех от вятър неканен,
от летния дъжд, преминаващ набързо,
от погледи лоши и хорски закани

в калта да го стъпчат, докато е слабо.
Не вярвах на никого, в себе си даже,
но цветето мое живее отляво-
сърцето ми слуша, каквото то каже! 

Когато си отиде

Когато ти от мене си отиде-
душата си изплаках водопадно.
Проклинах образа, довчера свиден,
за който всеки миг копнеех жадно.

По устните пресъхнали потече
струя кръв. И гонена от бесовете
преглъщах думите, които ми изрече,
и търсих помощ горе от небето.

Душата ми да вземе Бог се молих!
Разкъсана от демони на дрипа,
готова бях за вечния си полет-
загубих вяра и надежда скрита.

Останах-волята Му е била такава,
да живея още време на земята...
Разбрах, че Господ любовта ни дава
и е моят най-добър приятел! 

Равносметка

Животът ме хвърли шумно зад борда. 

Успях да изплувам и дъх да поема,
тръгнах отново изправена гордо-
не исках до себе си никой да взема.

А исках... не много- едно уважение,
едно мъжко рамо, в него да плача,
ръка на приятел в миг на вълнение
и чиста любов да имам до здрача!

Двама завинаги

Мечтана и далечна съм за теб. Не бива!
По-близо съм отколкото си мислиш...
В съня ти бродя нощем като самодива,
а в утрото роса събирам по зелени листи.

Денем спомен съм- явявам се забързано,
когато в моя снимка погледът ти спира,
а вечер ехо съм от стъпките отвързано,
за да не ти е скучно сам да се прибираш.

Въздишката ти съм, която в просъница
отронва се, щом видиш празен скута си.
Милувка съм по твоята възглавница
от дланите ти, търсещи ме в чуден сън.

Не съм далеко и недей да ме мечтаеш-
до тебе съм- в сърцето, в твоите мисли,
и е достатъчно веднъж да го признаеш,
че заедно с мен да бъдеш си орисан!

Копнеж

Трудно е, но го постигам
и пристъпвам кротко, тихо...
В твоя свят без шум пристигам,
вплела думи в кратки стихове.

Случва се насън да викам
името ти със надежда...
Любовта е тъй велика
и в съня ми те довежда.

А сърцето ми раздира
тишината в празно ложе.
Любовта то с тебе дири-
да обича друг не може!              

Любов в километри

Делници, празници, нощи самотни отлитат,
не питат как празно е твоето място до мен.
В плен от теб са моите мисли, които се скитат,
преплитат се нов сън и спомен за отминал ден.

А казват очи, които не се виждат, че се забравят,
жарава на пепел, че става от огнище далече.
Изтече толкова време, очите ти не ме изоставят,
правят огън насън, който гори като вечен...

В памет на тази любов, която в мен не умира,
пулсира по вените наедно с кръвта ми гореща.
Палеща любовта е, от сърцето когато извира.
Спира дъхът ми, зърна ли твоя образ насреща...

От снимка на рафта или сънуван копнежно,
нежно ме гледаш, тъй както в първия ден наш.
Кураж имам, завладяна от любов неизбежна,
надежда и вяра са в сърдечния мой екипаж.