Купидонови стрели

Художник- Любов Жорова Георгиева

Ризи раздавах на сляпо доверие.
Без риза на гръб Купидон ме намери,
прониза сърцето ми с толкоз стрели-
игленица прилича. От любов боли.

Болка е също човек щом се ражда
и първата глътка щом вдиша, нали?
Любовта наедно с живота е важна
и жива тогава съм, и нека боли!

Обичай!

Обичай, като за последно!
Сърцето не е касов апарат,
за да отчита любовта поредна.
С любов е Рай, а без нея Ад!

Сърцето ми

Сърцето ми бие ли лудо,               

а любовта в него пулсира,
животът превръща се чудо
и вълшебствата не спират.

Чувствам се жива тогава,
че не съм живяла напразно
и нищо не съм проиграла
безшумно, и недоизказано.

И въпреки многото рани,
(напомнят със своите белези)
не ще му поставя забрани
да изпраща влюбено залези.

Среднощно

Гоня спомените натежали,                   
нахлули след дуел със моя сън.
Не една любов сърцето жали
и пак от нечие сърце съм вън.

Неведнъж е чашата ми пълна,
горчиви глътки много пъти пих.
Любов посявах за покълване,
а последствие оплаквах тихо.

Сега отпивам вино и мълча,
а мен спомените ме изпиват...
От мъката ми как не им горчи-
цяла нощ не щат да си отиват.

Сбъднат сън

Мой сбъднат сън ти си на минало време, 

днес ни делят километрите, хората...
Очаквам те мислено всяка вечеря,
мислено пак сутрин нежно говоря ти.

В бъдеще утре дали ще си сбъднат сън,
дали ще съм сбъднато твое желание-
времето знае! Чуваш ли празничен звън-
днес, преди време, аз и ти бяхме ние!

На екс!

На екс, но не до дъно ме изпивай-                            
до дъно се пие само глътка последна.
На екс ме пий! И не ме разливай!
Нека съм всяка твоя жажда поредна!
На един дъх ме изпивай,
като жадувана свобода.
Като пустинник,
достигнал най-после оазис,
преминал през много миражи с вода- 

за теб всяка глътка през сушата пазих! 
Като тост ме изпивай: 
                                          ”За многая лета!”
Изпълнен с вяра, любов и надежда,
още много години да живеят слети
моята обич и твоята жажда!

Петък, 13-ти

Днес петък е, тринадесети,   
а на мен ми е някак банално.
Зная, моя любов, къде си ти
и всеки ден минава фатално!

Не казвам днес "Време спри!",
не от суеверие или от страх,
а защото ти от мен далече си,
да бе спряло с теб когато бях!