Децата също виждат края,
за последно искат да потичат.
Каква ли вечер чака мен?!
Защо ли питам като зная-
вечеря, с кучето разходка,
евентуално някой ТиВи филм.
Към леглото тръгвам неохотно,
цигара паля, пускам дим...
Децата вече спят спокойно,
устенцата извили за усмивка,
запазила лъчи от лято знойно,
не чувстват нужда от завивка.
Нощта настъпва, вън стъмни се.
Гълъбите се побутват и заспиват,
под стряхата над мен шуми се,
а какво си гукат не разкриват…
Тихо моля се, почти без глас:
"Да бъде твоята воля, Боже,
но с гълъбова обич в този час,
очите да притворя, ако може!"
Няма коментари:
Публикуване на коментар