на моя Жоро
Играят палаво в камината
пламъците над жаравата.
Да бягат искат през комина те
и да потънат някъде в забравата.
Камината е същата от дните,
каквато зидали сме я в мечтите.
Огньове има много и жарава,
но в сърцето винаги един остава,
който ни топли самотните нощи,
когато в студ сковани са душите .
И продължава да гори все още,
остарели са ни само мечтите.
18 януари 2003г
Няма коментари:
Публикуване на коментар