понеделник, 21 октомври 2013 г.

Безоблачни копнежи

Дали е слънчев, с облаци и вятър,
денят настъпва, после отминава.
Изтича бързо, като филмов кадър,
от много дни и спомен не остава.

За някои не искам и да помня,
в които слънце грееше за други.
За мене бяха облаците тъмни,
без да имам за това заслуги...

Ще оставя дните идни само,
в които грее слънчице за мене
и до себе си ще имам силно рамо,
което облаците тежки да поеме.

Ще изсуши дъжда ми от лицето,
с лъчи ще ме погали сутрин рано.
Да бъда с любовта си на сърцето-
това за мен е щастие голямо!




Няма коментари:

Публикуване на коментар