Самотна зима,
но вярвам пак,
че пролет има
и чакам знак
за бъдни нощи,
за наши дни...
Как искам ти
до мен да си!
Надежда само
остана в мен,
душа ранена,
сърце във плен.
Да те забравя
не мога аз...
Как да направя
сезон за нас!
Няма коментари:
Публикуване на коментар