Обич си

Обич си
дори да си далече,                                                                          

треперя мисля ли за тебе...
Като звезди, които трепкат вечер
в небе притихнало над хребет.

Обич си
и нощем във съня ми
идваш, и отвличаш ме докато
бродя боса самодивските поляни,
и омайно биле търся за душата.

Обич си
и сутрин, щом лъчите
преминат топла дъхава омара,
и слънчево погалят ми очите,
за да прогонят от съня кошмара.

Обич си
дори и в ден дъждовен-
над облаци дъга наднича,
и прави с мен завет любовен.
Обич си, защото те обичам!

Eres amor,
aunque estas de mi lejos,
tiemblo, cuando te creo.
Como las estrellas, que titilan bajo,
nocne en el cielo sobre la cresta.

Eres amor
y de noche en mi sueno,
vienes y me raptas, mientras
en el cesped de ninfas descalza yo erro,
y busco por el alma hierbas.

Eres amor
y por la manana, cuando los rayos
recorren por la neblina fragancia
y el sol acaricia mis ojos,
para expulsar de sueno la pesadilla.

Eres amor
incluso en el dia lluvioso,
sobre las nubes el arco asoma
y hace conmigo un pacto amoroso .
Eres amor, porque te amo!