Слънчева снежинка

Снежинка вятърът донесе                      

на заскрежения прозорец.
Нейните коси несресани
пропускат слънце като щори.

С ръка поисках да я милвам,
но нали отделям топлина
за малката снежинка силна-
тя иска само студ и светлина.

Ръка до нея щом протегнах
се превърна мигом на вода.
Към мене тъжно тя погледна,
че с моя дъх ѝ разтопих леда.

Потече по стъклото бързо,
като дъждовна капка в лято,
в която слънцето е вързано
с дъга, за да живеят слято.

В прозореца снежинки други
идват наедно със детски смях,
но за стопената тъгувам-
в нея слънчева любов съзрях.