И достигат брега те напето,
бели чайки прелитат с крясъци.
На хоризонта кораб се вижда,
в синевата сред облак от злато
Вятър с бавен танц го раздвижва
и разнася свеж мирис на лято.
На брега стари пясъчни кули,
изоставени тъжно се ронят.
Толкова весел смях те са чули
от децата, които се гонят.
А ти чу ли в красивата вечер,
как от мене обичан си вечно!
Няма коментари:
Публикуване на коментар