влюбена музика ми пускаше ти...
Планински поток млад и буен си,
и слънчево галещо леда ми стопи.
След теб се спуснах. Напуснах върха
красив, но брулен от зимни ветрове.
Оставих от неизвестното страха
и потекох край незнайни брегове.
Живописни пейзажи с пъстри цветя
и хора всякакви срещах по пътя.
Видях чудеса какви ли не в света,
но не спрях объркана на кръстопът.
Когато ти станеш спокойна река,
тогава при теб укротена ще спра
да слеем съдби и ръка за ръка,
да се влеем в морето на любовта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар