Предните залязваха по пладне,
а аз копнеех все за изгрев нов.
Сега желая в нощи да те имам
и притихнал да стоиш до мен.
За теб да бъда обич несравнима
и докрай от мен да си пленен.
Не те търся. Само те сънувам
с протегнати към мен ръце...
Да ги усещам по мен бленувам.
Дано достигне твоето сърце
поредната ми слънчева обява,
за което силно се надявам!
Няма коментари:
Публикуване на коментар