Сега е нощ, далеч от мене си,
но и през деня се беше скрило.
Въздишките ми вятърът събра ги.
Да те намери и погали аз желая,
да ти нашепне тихо, че забравена
се чувствам и за тебе пак ридая.
Звездите през прозореца надничат,
съучастнически някои ми намигат.
Те знаят колко трудно се обичат
тези, които надалеко се намират.
Дори не зная как сега си там-
при тебе светят ли така звездите,
виждаш ли ги, като мене ли си сам
или други небеса радват ти очите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар