Благодаря на Бога, че те срещнах
и за всеки сън с теб благодаря!
За много хора сигурно съм грешна,
че с любовта си искам тебе да даря!
За мен е грях ако ще трябва
занапред да спра да те обичам.
На сърцето си това не заповядвам
и нека грешница да ме наричат.
Любовта е дадена от Бога,
за нея да се моля аз не спрях
и да отхвърля този дар не мога,
достатъчно без обич все живях!
Спрях да чакам принца на бял кон,
да целувам жаби с надежда нескрита.
Трубадур, минаващ под моя балкон,
не очаквам за мен да попита...
Изоставих всичките детски мечти,
на моменти оставях себе си даже.
За мене си принц, и всичко си ти,
а така ли е, времето ще покаже!
Да кажа, че обичам те не стига-
аз просто имам нужда да съм с теб
и единствено любов, а не верига,
да ни обвързва и вървим напред!
Да чуя, че обичаш ме не стига-
достатъчно е да нашепнеш, че си мой,
че един до друг ще сме завинаги
на земята и в небесния покой!
Не те търся. Очаквам те жадно
моя последна, слънчева любов.
Предните залязваха по пладне,
а аз копнеех все за изгрев нов.
Сега желая в нощи да те имам
и притихнал да стоиш до мен.
За теб да бъда обич несравнима
и докрай от мен да си пленен.
Не те търся. Само те сънувам
с протегнати към мен ръце...
Да ги усещам по мен бленувам.
Дано достигне твоето сърце
поредната ми слънчева обява,
за което силно се надявам!
Задухат ли насреща ветрове,
заслон бъди ми с твоето рамо.
Ако изникнат скрити врагове,
ще станем по-сплотени двама.
Зная, носи вятърът промяна,
превръща летни дъждове в дъга,
но не ще смени любов голяма,
когато тя е нашата съдба.
Вятърът попътен е тогава,
дори понякога да духа бурно.
Любовта ни щом не остарява,
ще доплуваме до бряг лазурен.
Заплени ме с вълнуващи приказки,
влюбена музика ми пускаше ти...
Планински поток млад и буен си,
и слънчево галещо леда ми стопи.
След теб се спуснах. Напуснах върха
красив, но брулен от зимни ветрове.
Оставих от неизвестното страха
и потекох край незнайни брегове.
Живописни пейзажи с пъстри цветя
и хора всякакви срещах по пътя.
Видях чудеса какви ли не в света,
но не спрях объркана на кръстопът.
Когато ти станеш спокойна река,
тогава при теб укротена ще спра
да слеем съдби и ръка за ръка,
да се влеем в морето на любовта.
Снежинка вятърът донесе
на заскрежения прозорец.
Нейните коси несресани
пропускат слънце като щори.
С ръка поисках да я милвам,
но нали отделям топлина
за малката снежинка силна-
тя иска само студ и светлина.
Ръка до нея щом протегнах
се превърна мигом на вода.
Към мене тъжно тя погледна,
че с моя дъх ѝ разтопих леда.
Потече по стъклото бързо,
като дъждовна капка в лято,
в която слънцето е вързано
с дъга, за да живеят слято.
В прозореца снежинки други
идват наедно със детски смях,
но за стопената тъгувам-
в нея слънчева любов съзрях.
Обичам сутрин слънчеви лъчи
по мене да се плъзгат нежно,
да милват сънените ми очи
и пускат в тях деня копнежно.
Не искам малка каничка кафе
и цвете на поднос в леглото.
Не мечтая за живот в кафез,
дори направен и от злато.
Нуждая се от синия простор
и влюбеното слънце в мене.
Като цвете в маминия двор
да бъда с обич обградена...
Сълзи се стичат по лицето ми,
за теб отново плача слънце мило.
Сега е нощ, далеч от мене си,
но и през деня се беше скрило.
Въздишките ми вятърът събра ги.
Да те намери и погали аз желая,
да ти нашепне тихо, че забравена
се чувствам и за тебе пак ридая.
Звездите през прозореца надничат,
съучастнически някои ми намигат.
Те знаят колко трудно се обичат
тези, които надалеко се намират.
Дори не зная как сега си там-
при тебе светят ли така звездите,
виждаш ли ги, като мене ли си сам
или други небеса радват ти очите.
Хей, ти какво си въобразяваш,
че може лесно да ме пречупиш?
Защо така реши? Гледам се цупиш.
А, да. Възрастта ми внушава...
Мислиш, млада трева ако сгазиш,
че после може да се изправи,
а мен щом настъпиш здраво
и Господ няма да ме опази?
Е, тука си грешка. Няма нищо.
Извинявай, ако съм те подвела!
Имах грижи, главата си бях свела.
Вярно, може вече да не разлистя,
но суха трева за голям сал става
и до екзотичен бряг може да плава.
Под каква ли звезда съм родена?!
Може би е ярка комета,
дошла от друга вселена
да си опита над мене късмета
щастлива звезда да ми бъде,
да свети в тунела, когато
животът гръб ми обърне
и да изляза от мрака богата...
Звездата дали е щастлива?
За себе си знам само, че съм!
Стига ми да съм здрава и жива,
да имам любов наяве и сън!
И всеки ден слънцето нека
да грее над моята пътека!
В очите ми искрящи се преплитат
цвят на кестен, слънчоглед и олива.
А веждите-криле, готови да отлитат,
небрежно гали ги косата ми игрива.
По мене греят весело луничките,
показват, че съм слънчево обичана.
Затова харесвам си ги всичките
и слънчева жена наричат ме.
И без теб денем слънцето грее,
и пой от птици оглася простора.
Само вътре в мен нещо пустее
и в мислите с теб си говоря...
И без теб нощем греят звездите,
зад пердето игриво надничат ме,
а на мен мъка ми стяга гърдите,
че само насън с теб се обичаме!
Слънцето рисува по морето,
украсява вълните с блясъци.
И достигат брега те напето,
бели чайки прелитат с крясъци.
На хоризонта кораб се вижда,
в синевата сред облак от злато
Вятър с бавен танц го раздвижва
и разнася свеж мирис на лято.
На брега стари пясъчни кули,
изоставени тъжно се ронят.
Толкова весел смях те са чули
от децата, които се гонят.
А ти чу ли в красивата вечер,
как от мене обичан си вечно!
Не ме изпращай с "Лека нощ!"
До мен бъди в нощта, за да е лека!
Щом утрото разцепи мрака с нож,
гали ме нежно по косата мека,
целувка дай ми и кажи: "Здравей!
Денят започва и ще тръгвам вече.
Недей тъжи сега, а се засмей,
защото с теб ще бъда всяка вечер!"
