Псалм

Господи, ти щит си мой-
изпадна ли в неравен бой,
теб търси моят дух сломен,
вяра да дадеш на мен...

Да продължа напред да крача
и забравя всички неудачи,
всяка пречка да е преодолима
и любов в сърцето ми да има!

Като Бъдник

За мен изгаряй бавно като Бъдник,  който грее цяла нощ на Рождество,
пожеланото пред него да се сбъдне,
за душата да настане тържество!

За тебе нека бъда топлата жарава,
която дава огън щом погалиш
и след дълго тлеене в забрава,
въглените с обич да разпалиш!

Благодаря

Благодаря на Бога, че те срещнах    

и за всеки сън с теб благодаря!
За много хора сигурно съм грешна,
че с любовта си искам тебе да даря!

За мен е грях ако ще трябва
занапред да спра да те обичам.
На сърцето си това не заповядвам
и нека грешница да ме наричат.

Любовта е дадена от Бога,
за нея да се моля аз не спрях
и да отхвърля този дар не мога,
достатъчно без обич все живях!

Ти си всичко за мен

Спрях да чакам принца на бял кон,
да целувам жаби с надежда нескрита.   
Трубадур, минаващ под моя балкон,
не очаквам за мен да попита...
 
Изоставих всичките детски мечти,
на моменти оставях себе си даже.
За мене си принц, и всичко си ти,
а така ли е, времето ще покаже!

Просто любов

Да кажа, че обичам те не стига-               

аз просто имам нужда да съм с теб
и единствено любов, а не верига,
да ни обвързва и вървим напред!

Да чуя, че обичаш ме не стига-
достатъчно е да нашепнеш, че си мой,
че един до друг ще сме завинаги
на земята и в небесния покой!

Слънчева обява

Не те търся. Очаквам те жадно

моя последна, слънчева любов.
Предните залязваха по пладне,
а аз копнеех все за изгрев нов. 

Сега желая в нощи да те имам
и притихнал да стоиш до мен.
За теб да бъда обич несравнима
и докрай от мен да си пленен. 

Не те търся. Само те сънувам
с протегнати към мен ръце...
Да ги усещам по мен бленувам.

Дано достигне твоето сърце
поредната ми слънчева обява, 
за което силно се надявам! 

Попътен вятър

Задухат ли насреща ветрове,  
заслон бъди ми с твоето рамо.
Ако изникнат скрити врагове,
ще станем по-сплотени двама.

Зная, носи вятърът промяна,
превръща летни дъждове в дъга,
но не ще смени любов голяма,
когато тя е нашата съдба.

Вятърът попътен е тогава,
дори понякога да духа бурно.
Любовта ни щом не остарява,
ще  доплуваме до бряг лазурен.

Слънчев поток

Заплени ме с вълнуващи приказки,
влюбена музика ми пускаше ти...
Планински поток млад и буен си,
и слънчево галещо леда ми стопи.

След теб се спуснах. Напуснах върха
красив, но брулен от зимни ветрове.
Оставих от неизвестното страха
и потекох край незнайни брегове.

Живописни пейзажи с пъстри цветя
и хора всякакви срещах по пътя.
Видях чудеса какви ли не в света, 
но не спрях объркана на кръстопът.

Когато ти станеш спокойна река,
тогава при теб укротена ще спра
да слеем съдби и ръка за ръка,
да се влеем в морето на любовта.

Слънчева снежинка

Снежинка вятърът донесе                      

на заскрежения прозорец.
Нейните коси несресани
пропускат слънце като щори.

С ръка поисках да я милвам,
но нали отделям топлина
за малката снежинка силна-
тя иска само студ и светлина.

Ръка до нея щом протегнах
се превърна мигом на вода.
Към мене тъжно тя погледна,
че с моя дъх ѝ разтопих леда.

Потече по стъклото бързо,
като дъждовна капка в лято,
в която слънцето е вързано
с дъга, за да живеят слято.

В прозореца снежинки други
идват наедно със детски смях,
но за стопената тъгувам-
в нея слънчева любов съзрях.

Сутрешни копнежи

Обичам сутрин слънчеви лъчи 
по мене да се плъзгат нежно, 
да милват сънените ми очи
и пускат в тях деня копнежно.

Не искам малка каничка кафе
и цвете на поднос в леглото.
Не мечтая за живот в кафез,
дори направен и от злато.

Нуждая се от синия простор
и влюбеното слънце в мене.
Като цвете в маминия двор
да бъда с обич обградена...

За теб

Сълзи се стичат по лицето ми,                   

за теб отново плача слънце мило.
Сега е нощ, далеч от мене си, 
но и през деня се беше скрило.

Въздишките ми вятърът събра ги.
Да те намери и погали аз желая,
да ти нашепне тихо, че забравена
се чувствам и за тебе пак ридая.

Звездите през прозореца надничат,
съучастнически някои ми намигат.
Те знаят колко трудно се обичат
тези, които надалеко се намират.

Дори не зная как сега си там-
при тебе светят ли така звездите, 
виждаш ли ги, като мене ли си сам
или други небеса радват ти очите.

Преображение

Хей, ти какво си въобразяваш,                      

че може лесно да ме пречупиш?
Защо така реши? Гледам се цупиш.
А, да. Възрастта ми внушава...
Мислиш, млада трева ако сгазиш,
че после може да се изправи,
а мен щом настъпиш здраво
и Господ няма да ме опази?
Е, тука си грешка. Няма нищо.
Извинявай, ако съм те подвела!
Имах грижи, главата си бях свела.
Вярно, може вече да не разлистя,
но суха трева за голям сал става
и до екзотичен бряг може да плава.

Щастлива звезда

Под каква ли звезда съм родена?!
Може би е ярка комета,                     
дошла от друга вселена
да си опита над мене късмета
щастлива звезда да ми бъде,
да свети в тунела, когато
животът гръб ми обърне
и да изляза от мрака богата...
Звездата дали е щастлива?
За себе си знам само, че съм!
Стига ми да съм здрава и жива,
да имам любов наяве и сън!

И всеки ден слънцето нека
да грее над моята пътека!

Автопортрет

В очите ми искрящи се преплитат
цвят на кестен, слънчоглед и олива.
А веждите-криле, готови да отлитат,
небрежно гали ги косата ми игрива.

По мене греят весело луничките,
показват, че съм слънчево обичана.
Затова харесвам си ги всичките
и слънчева жена наричат ме.

Без теб

И без теб денем слънцето грее,             
и пой от птици оглася простора.
Само вътре в мен нещо пустее
и в мислите с теб си говоря...

И без теб нощем греят звездите,
зад пердето игриво надничат ме,
а на мен мъка ми стяга гърдите,
че само насън с теб се обичаме!

Слънчева вечер

Слънцето рисува по морето,       

украсява вълните с блясъци.
И достигат брега те напето,
бели чайки прелитат с крясъци.

На хоризонта кораб се вижда,
в синевата сред облак от злато
Вятър с бавен танц го раздвижва
и разнася свеж мирис на лято.

На брега стари пясъчни кули,
изоставени тъжно се ронят.
Толкова весел смях те са чули
от децата, които се гонят.

А ти чу ли в красивата вечер,
как от мене обичан си вечно!

Пожелание

Не ме изпращай с "Лека нощ!"                   
До мен бъди в нощта, за да е лека!
Щом утрото разцепи мрака с нож,
гали ме нежно по косата мека,

целувка дай ми и кажи: "Здравей!
Денят започва и ще тръгвам вече.
Недей тъжи сега, а се засмей,
защото с теб ще бъда всяка вечер!"

Почти любовно обяснение

Такъв те искам- неконвенционален,          

идеален си за моята природа луда.
Уж има всичко в този свят банален,
а все ме гледат хората с почуда.

Е, казвам ти го официално вече,
макар зелено светофарите да светят,
откакто пътя мой ти с гръм пресече,
а нощите и дните ми направи слети.

Харесвам те такъв- непредсказуем,
дори сърцето ми подсказващо да бие,
откакто в него ти запали огън буен
аз зная, че един за друг сме ние.

И знаеш ли, такъв си те обичам-
с цялата ти същност причудлива!
И честно казано, ще ти прилича
много непокорната ми обич дива.

Предречен

Имах те в толкова сънища,
години преди да те срещна.
Денем те дирих по пътища
в посоката винаги грешна.

Без вяра останах накрая, 
че има те тук и си истински.
В мечти те оставих за Рая
и в стихове недописани...

А толкова близо си бил,
почти през цялото време
и всеки мой сън е разкрил,
че ти си предречен за мене.

Отдавна за мене предречен,
но изцяло не си разтълкуван.
С думи докрай неизречени,
все още живееш сънуван...

Лунен шепот

Зад клоните на стария ни орех,
сведени надолу от умора,
с минаващия сърп луна говорех 
тихо- да не чуят други хора.

Разпитвах, че нали е на небето,
къде ми е любимата звездичка,
която всяка нощ, до утро светло,
моя беше- да не съм самичка.

Изтънялата луна с усмивка
отговори, че сега е горе с нея,
че моята звезда била сънливка,
завита с облак е- да се засмея.

Помолих аз луната да ѝ каже, 
колко липсва ми докато изгрее
и разкаже на един, за мене важен,
че го обичам- нека се засмее!

Някой път

Тук дните и нощите си приличат

по това, че до мен все те няма...
Някой път нощта е различна,
когато насън с теб сме двама.

Тогава утихвам на твоето рамо,
намерила обич и сила в едно...
Сърцето ти чувам, нали е голямо,
като камбана отеква и бие само.

За него в храма аз съм клисарят
и дърпам въжето здраво с ръце.
Изтръгвам звуци, които повтарят
горещия ритъм на мойто сърце.

Събужда ме после отново камбана,
отброява часовник глухо до шест.
До мене те няма в утрото рано,
но благодаря ти за нощния жест!

Новолуние

Небето черно, като абанос,
наметна покривало над земята.
Гнети ме следният въпрос:
"Тежи ми мракът или самотата?"

Да имаше парченце от Луна,
да бе нощта през топло лято
и в бледа лунна светлина,
да пеят птици и летят на ято.

Поне навън да бе дъждовно
и весело капчуците да пеят,
да навяват спомени любовно,
които пролетно у мен живеят.

Но най-добре ще е до сутринта,
до мен да си в нощта безлунна-
не ще тежи ни мрак, ни самота,
ако си тук и нежно те целуна!

Брак по любов

Сънувах как ме носиш на ръце,  
а аз прегръщах те невярваща,
как лека съм, почти като перце.
Целувка даде ми изгаряща...

Погледна ме с очите омайни-
потънах в тях, докато ме носиш.
Да бъде щастието ни трайно!
(и за друго не посмях да прося)

Тогава спря внезапно насред път.
Склоних глава на твоето рамо.
Ти нежно взе венчалния ми пръст
и дари го с устните си само.

Свидетел беше мъничка звезда
и станалите ранобудни птици,
които чуруликаха в студа, 
кацнали по заскрежени жици.

До сърцето ми пътят е еднопосочен

Не видя ли знака                                         

"Еднопосочно движение"
на улицата "Любов голяма"?
Ограничения скорости
в това положение
и други забрани- няма!

Има само малки неравности,
а понякога остри завои.
Издържал е иначе сложни превратности
пътят до сърцето мое.

Явно към мен бързал
си пропуснал на тръгване
част от пътната обстановка.
Пресечката, малката-
"Сърдечно отдаване",
 еднопосочна е 
в моята маркировка!

Обич си

Обич си
дори да си далече,                                                                          

треперя мисля ли за тебе...
Като звезди, които трепкат вечер
в небе притихнало над хребет.

Обич си
и нощем във съня ми
идваш, и отвличаш ме докато
бродя боса самодивските поляни,
и омайно биле търся за душата.

Обич си
и сутрин, щом лъчите
преминат топла дъхава омара,
и слънчево погалят ми очите,
за да прогонят от съня кошмара.

Обич си
дори и в ден дъждовен-
над облаци дъга наднича,
и прави с мен завет любовен.
Обич си, защото те обичам!

Eres amor,
aunque estas de mi lejos,
tiemblo, cuando te creo.
Como las estrellas, que titilan bajo,
nocne en el cielo sobre la cresta.

Eres amor
y de noche en mi sueno,
vienes y me raptas, mientras
en el cesped de ninfas descalza yo erro,
y busco por el alma hierbas.

Eres amor
y por la manana, cuando los rayos
recorren por la neblina fragancia
y el sol acaricia mis ojos,
para expulsar de sueno la pesadilla.

Eres amor
incluso en el dia lluvioso,
sobre las nubes el arco asoma
y hace conmigo un pacto amoroso .
Eres amor, porque te amo!

Незабрава

Аз помня първата ни среща
и всичко казано от теб...
Целувката ти плаха, не гореща,
стопи сърцето ми обвито в лед.

И първата прегръдка помня,
ефирна като топъл летен бриз.
Не си за мене само спомен,
не си и някакъв мечтан каприз.

За мене си мъжът съдбовен-
съдбата своя сподели със мен.
Ще бъдеш моя залез тъй чаровен,
аз твоя чуден изгрев всеки ден!

Прощално

Не казвам, че с живота се прощавам,
нито с моите приятели добри...
Любовта си също няма да оставям,
не изоставям даже детските игри.

Не се сбогувам също и с мечтите,
остарели някои или пък крилати.
Затова надявам се да ми простите,
мои близки и добри познати!

Прощавам се веднъж завинаги
със всяка форма на безлюбие!
Ще кажа сбогом на онези мигове,
в които злото е било прелюдия.

Разделям се с онези лоши мисли,
неканени които ме връхлитат
и пречат ми на поривите чисти,
любовта в неверието те оплитат.

Писмо

На теб, любими, ще напиша
писмо във стихотворна форма.
Любовта не може тъй да диша,
спешно има нужда от реформа.

Нуждае се от мъничка промяна,
без един на друг да си изменяме.
Така ще стане още по-голяма,
пречистени в очите ще се гледаме.

Ще те помоля бързо да изхвърлиш,
до един горчивите си спомени.
Дори да те боли, да ги загърбиш,
да не пусне злото в тебе корени.

Да останат само влюбените мигове,
които палят още топлата жарава.
Вместо спомен този огън стига ни,
останалото нека тъне във забрава!

Люляците бели

Нощта разнася мирис на талази

от цъфналите в бяло люляци.

Неонова луна ревниво пази

притихналите птичи върволяци.

Блестят накичените с цвят дървета,

невести гиздави досущ приличат.

Протягат клоните си към небето,

премяна имат пролетна и лична.

А в тях пристигналите южни птици,

гнездата вият за потомство ново.

Намигат с влюбените си зеници

в крилете, сгушени по две гальовно.

Ухаят нежно люляците бели,

изпълват с аромата си простора.

Самотен славей извисява трели,

за обич няма пролетна умора.

Душа за обич

Душата не нося в юмруци,
а в широко отворени шепи.
По тях отекват постоянно звуци
от дребни, хвърлени монети,

дадени от бързи минувачи,
мислейки че нещо прося...
За обич само, не за купувачи,
протегнати ръцете нося.

Разбрал един, че е във грешка,
се връща и на колене пада...
Не търси друго- иска прошка
и любовта си дава за награда!

На този, който ме усмихва

На този, който ме кара да смея,        
прогонил дъжда от очите ми
и прави щастливо да живея,
ще дам остатъка от дните си.
                                                                               

На този, който ме усмихва
дори насън, когато унесена
в океан след буря притихнал,
ще дам нощите си есенни.

На този, който ме радва дори
само с това, че е жив и го има,
макар да срещам без него зори,
ще обичам през всички години.
 
На този, който да се просълзя
само от радост и смях позволи,
ако преди мен напусне земята-
за него ще са всичките ми сълзи!

Гълъбова обич

Отминал хубав летен ден                                     

и слънцето едвам наднича.
Децата също виждат края,
за последно искат да потичат.
Каква ли вечер чака мен?!
Защо ли питам като зная-
вечеря, с кучето разходка,
евентуално някой ТиВи филм.
Към леглото тръгвам неохотно,
цигара паля, пускам дим...
Децата вече спят спокойно,
устенцата извили за усмивка,
запазила лъчи от лято знойно,
не чувстват нужда от завивка.
Нощта настъпва, вън стъмни се.
Гълъбите се побутват и заспиват,
под стряхата над мен шуми се,
а какво си гукат не разкриват…
Тихо моля се, почти без глас:
"Да бъде твоята воля, Боже,
но с гълъбова обич в този час,
очите да притворя, ако може!"

До моста над Темза

До моста над Темза стоиш сам               

на брега. Не пихте заедно чай
с нея. Тя не дойде никога там,
онази любов- частният случай.

За утеха разправяш, че тя снима
и за това до тебе не се вижда...
Не й понасял лондонски климат,
където мъгла на талази приижда.

Само ти знаеш за болката вляво,
която пробожда дълбоко сърцето.
Житейските бури сега устоява
и вятър насрещен брули лицето.

Навява ти нежно:"Обичай, обичай!
Знам, че боли те понякога там..."
Отпиваш по глътка от болка и чай,
до моста над Темза съвсем сам.

Старата череша

Под стара череша на пейка,                 

жената самотно седи.
Над нея разцъфнала вейка
разкошна дантела реди.

Венчелистчетата покриват
пътя чер от зимната сгур.
Следите останали скриват,
от копита на впряга щур,

преминал в галоп покрай нея
и празни надежди отнесъл...
Косите й вятърът вее,
в очите й влага проблясва,

затова как в пролет далечна,
пак под тази череша, сама
е стояла на тясна пътечка,
а щом паднела гъста тъма,

идвал при нея, съвсем тихо,
мъжът й любим и очакван.
Нежно шептяла му стихове,
а сега той е спомен оплакван.

Ако можех

Ако времето можех да върна,                  
когато при мене ти беше
и с обич ме нежно прегърна,
а на теб ти сърцето туптеше.

Ако можех за миг да узная,
а сърцето ми с нещо подскаже,
че теб ще обичам безкрайно-
"Обичам те!" щях да ти кажа.

Ако знаех как днес самотата
ще ми бъде зла участ коварна,
тогава на теб и съдбата
щях да съм по-благодарна.

Ако можех напред да погледна,
за да видя дали ще сме двама,
ще поплача аз днес за последно
и ще чакам теб с обич голяма!

Тя и Той

Мъжете да гледат обичат,  
а жените обичат да чуват
думи нежни, да се изричат,
докато им се любуват.

На жените очите говорят,
какво иска духът им да чуе
и с мъжкия поглед те спорят,
преди в техния свят да нахлуе.

И мъжко, и женско сърцето,
когато с любов проговори,
превръща се всеки в детето,
което чудо може да стори!

Пътища

По едни и същи пътища вървим,                                         

в различно време, с нееднакъв ход.
Ту окрилени сме, че над нас небето бди
и на път трънлив се чувстваме страхотно,
ту нехаем за поднесения от съдбата дар,
когато пътят ни е безпроблемно лесен.
На посока грешна случва се да кажем"Да",
а после гледаме изминатото слисани.
Застанали сме някога на кръстопът
или от главното излезли, за по-напряко,
пред избор винаги изправя ни светът,
но късно го разбираме понякога...
Компасът верен е в нашите ръце,
следваме ли винаги своето сърце! 

Покажи ми пътя

Покажи ми пътя към сърцето твое!  
Докрай ще го измина.
Дори и стръмен, и с бодли,
непроходим, и със завои,
препятствията ще премина!
С любов към тебе ще вървя-
направих първите си стъпки даже.
От огъня, с който горя,
ще донеса, а той ще ти покаже,
как с топлина и обич се живее,
и колко хубаво е да си влюбен,
за любовта ти някой да копнее!
Кажи ми пътя, докато не си загубен!

Огън и лед

Какво да направя? Такава съм, сори!          
Умея силно да любя и мразя!
Мечтая за мир и свободни простори,
да имам криле- не обичам да лазя!

Всъщност казах в самото начало-
обичам ли, никак не се шегувам!
Така е. Изобщо не преувеличавам-
като обичам светът в мен ликува!

Като съм влюбена през огън минавам.
Нали паля пожари още и аз самата!
Играят ли с огъня мой не прощавам,
прибирам за друга любов топлината! 

Циганско лято

Не иска лятото да си отива,
неизживяло любовта си още.
Разтяга слънчево тетива
на лунен сърп в гореща нощ.

Стрелите и звездите-същите,
които падаха пред мен на дъжд.
В сърце ги нося до завръщане
на пролетно любимия ми мъж.

Любовта е истина

Не ми трябва магия за мъж-
любовта за мене е дар божи.
Дава се всеки ден, а не веднъж,
от всеки, който да обича може.

Само която от любов е лишена,
прибягва до уж бяла магия-
набелязва си мъж за мишена,
чака сърцето си той да разкрие.

Любовта е всичко, но не и магия-
тя е истина, а истината е любов.
Любовта винаги е благословия
и най-надеждния ни покров!

Палитра на моя живот

Не съм велик художник, но съм добър естет.
Живея огнено червено, избягвам сивотата.
Смела съм, макар с душа ранима на поет,
в палитрата любов да имам е мечтата.

Радостен при мен е всеки цвят,
дори и бялото завижда на боите
и иска да живее в пъстър свят,
където винаги са сбъднати мечтите.

По време на златния дъжд

Събудих се по време на златния дъжд-
листата царствено капеха по земята.
Някои нападаха по моста въжен,

по който клатушкайки отминава лято.

Флиртуваха тихичко с вятъра есенен,
две от листата, забравили времето
пируети въртяха, като танц последен
играеха страстно, загърбили бремето.

Нямаха музика, ни песен на лебеди,
следваха друг ритъм на танца листата
възторжени, като парад на победата,
защото те слушаха само сърцата си.

Кимнах им леко в знак на признателност,
че показаха смело, как даже и в края
на земния път се празнува тази вечност
на любовта, която отвежда до Рая.

Моята есен

През прозореца есента наднича,
прекрачи лятото на моя балкон,
дървото със златна корона закичи
и настани се царствено на трон.

Най-богата е тя сред сезоните,
предлага от всичко в изобилие.
Влюбено полюляват се клоните
и пращат писма до любимите.

Изпращам и аз есенно писани,
топли покани до моя любим,
който живее в пролет разлистена,
сезоните всякакви да споделим.

Безглаголно

Сърце, мечти, любов, копнеж,            

кафе, цигари, тъмна стая.
Минути страст, лъжа, грабеж,
угарки, пушек, дим, все тая.

Сълзи, очи, тъга и срам,
въздишки, незабравен блян.
Надежда, вяра, свещи, храм,
молитва, мирис на тамян.

Съдбовна среща, две сърца,
кристал, целувка, вино, звън.
Усмивки, слънце, дом, деца,
живот-мечта и сбъднат сън.

Предупреждение

Познайнико, искаш среща              

да осъществиш ти с мене.
Знай, влюбвам се аз горещо
и създавам с това проблеми.

Ако търсиш само забежки
сбъркал си тука адреса!
Е, стават и такива грешки,
всеки гледа си интереса.

Сърцето ти ако зове ме
с чувство искрено, светло,
крепостта може да вземе
за дълго, а не мимолетно.

Аз само предупреждавам
да знаеш предварително,
че сърцето лесно не давам,
ако държиш се съмнително!

Откраднати мигове

Откраднати мигове              
от друга реалност,  
а после застига ни
поредна баналност.

Така безотказно
търсим все нещо,
сами се наказваме
с безсмислени срещи.

Оправдание в нужда
след поредната грешка
е, че за нас не е чуждо
нищо човешко...

И по-чужди все тъй
един за друг ставаме.
И човека пак търсим,
а се отдалечаваме...