устните ми срещат твоите, любими.
Литвам в небесата, на очите сини,
пълниш ми душата с обич несравнима.
Виното ревнува, че отпивам тебе
жадно и до дъно, като за последно.
И букетът клюма тъжен, непотребен-
в тъмното без рози ти до мен приседна.
Лунен лъч огрява на стената дата-
празнична за други, а за нас съдба е.
Всеки божи ден сме твърди абонати
на любов, каквато стенопис дълбае.
Три червени рози, без бодли те, вехнат
и листенца ронят в чаша недопита.
Пиша ти на листче, скрито в нова дреха,
че мечтая вечно с теб да съм честита!
